Прабългарите и традицията-свързана с носенето на мартеници:
В края на живота си владетелят на прабългарите хан Кубрат извикал петте си сина и им поръчал да не се делят,
а да бъдат винаги все така заедно, та да не могат враговете на държавата и на тях самите да ги нападнат и поробят.
След време, ханът починал и дошло време за проверка на думите му. Тогава хазарите нападнали прабългарите и
пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят
за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите без набези.
Ханските синове били поставени пред трудно изпитание и дълго се чудили какво да направят.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра.
Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от
братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно
се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял
да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята
потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян
избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже
пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба.
Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги
обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този
момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край
завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал
пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си
своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка
завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартеници, носещи им
здраве, радост и успех-за да се преборват успешно с всяка трудност!

Митология--Баба Марта и мартеници
На 1 март се смята, че този ден студът влиза на четиридесет метра в земята.
От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг,

и дни на пречистване, подреждане на душата.Март е месецът, в който
народът се подготвя и за едно друго раждане – Възкресението.
В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее,
изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време хората се лъжат
и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си,
праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги. Известно е,
че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче. Наричат я „единственият
женски месец в календара”, но според една приказка месец март някога е бил
мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата – хубава и млада.
Когато Март гледал първата времето ставало студено и мъгливо, когато
погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало.

Ритуали-основани на мартеници
На 1 март българката почиства къщата си – да свети и да грее от чистота,
като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, подрежда
красиво дома си.
Гадания и предсказания. Мартеници се връзват за здраве и плодовитост.
По нея девойките можели да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото
ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел или първото
цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат я едва когато слънцето
се завърти отново към есен и зима, т.е точно след половин година.
Ако под тези мартеници са полепнали мравки ще е беден техният
избраник. Ако закачат мартеници си на цъфнало дръвче, ще са румени
и здрави през цялата година. Ако мартеници се хвърлят в река, злото
ще се оттече и всичко ще върви като по вода. Много разпространено
и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него
ще познае каква година му предстои.

Символи-свързани с мартеници
Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве
и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукани
памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Бялото
е цвят, символ на чистотата и невинност, на радост, красота. Червеното
е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на
изгарящото и залязващото слънце, на огъня, победата и живота. В
Родопите мартеници се правят от много цветове, в Софийско част от
основните цветове са синьо и червено. Синия цвят е свързан с небето и
водата – два от четирите основни елемента на света. Смята се за белег на
божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият
цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. Когато
се правят мартеници-конецът задължително се усуква наляво.
Традиционно българските мартеници включват и различни елементи и
символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки),
паричка (за благополучие).